Неограничените финансови средства за стряскащо нещо - поне за повечето хора. Ако се интересуваш задълбочено от кино,а дори и не толкова много,но знаеш какви са бюджетите на най-големите продукции,ще разбереш,че може би само Джеймс Камерън има силите да се справи с тях.
 Обичам да правя сравнение между неспиращата река от долари за една филмова продукция с неограничените финансови средства на един футболен клуб. И в двата случая трябва да имаш много опитни пълководци в лицето на режисьора и треньора,които да постигнат баланса между креативност и пари(много често тези двете не вървят ръка за ръка).И режисьора и треньора ще имат неограничени средства да си осигурят услугите на най-добрите играчи на пазара в съответните им области. За да наемеш най-добрите,обаче,трябва да имаш грандиозен и в същото време реалистичен план за продукцията ти.За да получиш,трябва и да дадеш.
Освен,че трябва да има по-ясна визия за филма от обикновено,човекът решил да поеме всички тези банкноти в двете си шепи,трябва да е изключително уверен в силите и възможностите си.Трябва да има дългогодишен опит зад гърба си,за да се справя с неочакваните обрати на снимачната площадка(макар никога да не знаеш какво те чака там).Трябва да издигнеш нивото си на работа една степен над най-доброто ти такова.Да си концентриран,хладнокръвен,пресметлив,креативен,точен и ясен,знаещ,можещ,манипулиращ дори,за да постигнеш целта си. И това от деня,в който се подпишеш под договора.
"С големите сили идват и големите отговорности!" - казва чичото на Питър Паркър в "Спайдър-мен". Това важи в пълна сила и за голямата филмова продукция с неограничен бюджет. Защото на карта е заложено много повече от успеха в бокс офиса. Режисьор поел такъв риск може да загуби не само репутацията,но и бъдещата си работа.
Какво бих направил аз,ако имах неограничени финансови средства?Чесно казано филмът,който винаги ми е бил на сърцето,за който бих дал всичко за да видя как расте. Който бих пазил като малко дете от всичко лошо.Ако поема толкова голямо отговорност,бих заснел нещо,върху което работя цял живот.Нещо познато,нещо,което расте в мен,заедно с мен.Нещо,което ще гледам и обгрижвам като свое собствено дете,защото то ще е мео собствено дете. Филм,с който имам дълга,неразрушима връзка и който искам да порастне здрав,красив и жив.Макар че с всеки мой филм би трябвало да е така и ще бъде така.
На първо място бих се интересувал от самата история - завладяваща история-завладяващ филм,слаба история-слаб филм.Персонажите с техните лични мотивации и цели,действия и произтичащите от тях последствия и противодействия.И накрая,на последно място по ред,но не и по важност - посланието на филма.Едва на 17-18г. разбрах,че тези неща ме вълнуват повече от специалните ефекти(не че съм против тях,напротив,но да са в умерено количество,което да не измества вниманието на зрителя от историята) и дори са доста по-важни и значителни за самата продукция от самите ефекти.
Трудно обаче някой би отпуснал средства за филм с харАктерни персонажи,без никакво действие(екшън),защото не всички са ценители на киното и биха отишли на такъв филм,докато всички отидоха на "Аватар" на Джеймс Камерън - визуален спектакъл с посредствена история(изключвам независимото кино). Факт е,че не можеш да поемеш контрола над неспирната река от долари само със завладяваща история и дълбочина на персонажите. Към тях трябва да добавиш и нещо невиждано досега - наслада за окото - за да привлечеш всички в киносалоните,да се прославиш като иноватор в сеета на киното,а студиото да възвърне инвестициите си.
Всички режисьори ли се стремят към това? Едва ли. Лошо ли е да го искаш? Не мисля.Всеки с целите си. Някои търсят финансов успех,други златната статуетка на Академията,трети - новаторството,а четвърти - всичко това.Лично аз бих се опитал да включа всяко едно от горе-споменатите(история,персонажи,т.н.),макар че няма ясна формула за създаването на добър филм.Сидни Лъмет казва:"Може да имаш най-добрите актьори,оператор,режиосьор,монтажист,сценарист,история,персонажи и от филма да не излезне абсолютно нищо." Определено обаче не бих заснел филм от обективната реалност. А филм от фалшивата такава,вдъхновена от въображението на авторите на сценария - аз и съдружникът ми.В този ред на мисли би бил филм в любимите ми жанрове - научна фантастика и шпионаж;фантазия или приказка. Към това трябва да добавиш нещо новаторско,създаването на нова вселена,може би.Към всичко това прибавяме завладяваща история и персонажи и може би,само може би,ще се получи филм,който всички ще искат да гледат,по една или друга причина,но не всички ще харесат,което пък е напълно нормално(все още говорим за продукция с неограничени финансови средства :)).
Филмът,за който споменах,че е в сърцето ми и към който всеки добавям нещо ново,попада в жанровете научна фантастика и шпионажа.Но не мисля,че ще са ми нужни 400млн. долара за да го заснема.Доста по-малко биха били достатъчни. Смятам също,че по-малкият и стегнат бюджет,подтиква към повече креативност.
Но в крайна сметка самото понятие "неограничени финансови средства"  е субективно. За едни това 100 млн.долара,за дръги-200млн.,за трети-400млн.,а за четвърти - колкото излезне всичко накрая. Творят без да мислят за бюджети и тем подобни. В това няма нищо лошо,стига да ги е грижа. Да ги е грижа,че творят на първо място изкуство,което е сред най-популярните в света. Да ги е грижа,че хората си дават заработените с труд пари,за да гледат тяхното изкуство. Да ги е грижа какво послание носи създаденото от тях,защото ще се гледа от малки и големи.
Киното е аудиовизуален език. То се вижда и чува,като всеки друг,когато пишем или слушаме,когато някой говори. В неговия език също има обиди,които трябва да бъдат максимално репресирани от хората,които го говорят,независимо от бюджета,заради тези,които слушат и гледат - публиката. А в крайна сметка всички сме публика. "Винаги мисля за публиката,защото аз самият съм публика." - Стивън Спилбърг.
Всеки кинорежиосьор трябва да е станал такъв,не само защото го е искал,а и защото го е чувствал. С всяка част от тялото си,с всяко туптене на сърцето.Аз го чувствам всеки ден.По-силно и по-силно(макар и ситуацията в България с киноизкуството да ме кара да оставя това си начинание за близкото бъдеще и чужбина,а дотогава ще се самоподготвям,доколкото мога.И все пак никога няма да се откажа от тази си мечта - животът е за мечтателите). Изпитвам това чувство всеки път,когато лампите в киното изгаснат и този свят на непознатото ме изпълва изцяло.Чувството е неописуемо.Всеки,който иска да се занимава с кино трябва да го изпитва. Всеки,който се занимава с кино трябва да го е грижа.
Не знам дали някой ден ще октрия формулата за успешен филм-едва ли,но няма да спра да я търся и да ме е грижа. А Вас?

Кристиан Валентинов